Срокове за ловуване
Ловуването на дребния дивеч в България се извършва индивидуално и групово. Сроковете на ловуване за различните видове дивеч са следните:
Срокове за лов на дребен дивеч – бозайници
- Див заек (Lepus europaeus Pall.) от 1 октомври до 31 декември
- Катерица (Sciurus vulgaris L.) от 1 ноември до 31 декември
- Ондатра (Ondatra zibethica L.) от 1 ноември до последния ден на февруари
- Нутрия (Miocastor coypus Mol.) от 1 ноември до последния ден на февруари
- Чакал (Canis aureus L.) – целогодишно; Чакал (Canis aureus), групов лов извън горския фонд – от 1 януари до последния ден на февруари;
- Лисица (Vulpes vulpes L.) – целогодишно
- Енотовидно куче (Nictereutes procyonoides Greg) – целогодишно
- Бялка (Martes foina L.) – целогодишно
- Черен пор (Mustela putorius L.) – целогодишно
- Язовец (Meles Meles L.) от 1 август до последния ден на февруари
Срокове за лов на дребен дивеч – птици
Колхидски фазан (Phasianus colchicus L.) – от 1 октомври до 31 януари Фермерно произведени – от 1 октомври до 28 февруариЛовни фазани (Phasianus sp.) – от 1 октомври до 31 януари Фермерно произведени – от 1 октомври до 28 февруариЯребица (Perdix perdix L.) – от 1 октомври до 30 ноември Фермерно произведени – от 1 октомври до 31 януариПланински кеклик (Alectoris graeca graeca Meisner) – от 1 октомври до 30 ноемвриТракийски кеклик (Alectoris graeca cupriotes Hartert.) – от 1 октомври до 30 ноември Фермерно произведени – от 1 октомври до 31 януариПъдпъдък (Coturnix coturnix L.) – от втората събота на август до 30 ноемвриТокачка (Numida meleagris L.) – от 1 октомври до 31 януари Фермерно произведени – от 1 октомври до 28 февруариГривяк (Columba palumbus L.) от втората събота на август до втората неделя на февруариГургулица (Streptopelia turtur L.) – от втората събота на август до 30 ноемвриГугутка (Streptopelia decaocto Friv.) – от втората събота на август до 31 декемвриГоляма белочела гъска (Anas albifrons Scop.) от 1 октомври до 31 януариГлухар (Tetrao urogallus), мъжки – от 15 април до 15 майЗеленоглава патица (Anas platurhynchos L.) от 1 октомври до 31 януариПолудива патица (Anas platurhynchos L.) от 1 октомври до 31 януариЛятно бърне (Anas guerguedula L.) – от 1 октомври до 31 януариЗимно бърне (Anas crecca L.) – от 1 октомври до 31 януариФиш (Anas penelope L.) – от 1 октомври до 31 януариЛопатарка – клопач(Anas clypeata L.) – от 1 октомври до 31 януариЧерна качулата потапница (Aythya fuligula L) – от 1 октомври до 31 януариШилоопашата патица (Anas acuta L.) – от 1 октомври до 31 януариЧерна лиска (Fulica atra L.) – от 1 октомври до 31 януариГорски бекас (Scolopax rusticola L.) – от втората събота на август до последния ден на февруариОбикновена бекасина (Callinago gallinago L.) – от втората събота на август до последния ден на февруариСкорец (Sturnus vulgaris L.) – целогодишноСврака (Pica pica L.) целогодишноСива врана (Corvus cornix L.) – целогодишноПосевна врана (Cornus frugilegus L.) – целогодишноЧавка (Coloeus monedula L) – целогодишно
Срокове за лов на едър дивеч
Вълк (Canis lupus) – целогодишно;
Благороден елен (Cervus elaphus), мъжки и приплоди – от 1 септември до 31 януари;
Благороден елен (Cervus elaphus), женски – от 1 октомври до 31 декември;
Елен лопатар (Dama dama), мъжки и приплоди – от 1 септември до 31 януари;
Елен лопатар (Dama dama), женски – от 1 октомври до 31 декември;
Муфлон (Ovis musimon), мъжки, трофейно зрели – целогодишно;
Сърна (Capreolus Capreolus L.) – мъжки и приплоди – от 1 май до 30 октомври;
Сърна (Capreolus Capreolus L.) – женски – от 01 септември до 30 октомври;
Муфлон (Ovis musimon), мъжки и женски – от 1 септември до 31 януари;
Дива свиня (Sus scrofa), подборен лов (мъжки, приплоди, едно и двегодишни прасета, женски прасета) – целогодишно;
Дива свиня (Sus scrofa), групов лов – от 1 октомври до втората неделя на месец януари;
Дива свиня (Sus scrofa), групов лов в ловни дворове към бази за интензивно стопанисване на дивеча (мъжки и приплоди) – от 1 октомври до последния ден на февруари;
Дребен дивеч – бозайници
Дребен дивеч – птици
Едър дивеч
Повече информация за част от животните
Благороден елен (Cervus elaphus)
Разпространен в Европа (включително и България) и Азия. Обитава не много гъсти широколистни и смесени гори в равнинни, полупланински и планински местности. Често межем да го срещнем и в полугористи открити местности. Храни се с растителна храна. Денем почива на някое скришно място и не излиза до свечеряване. Обикновено живее на малки стада, съставени само от мъжки или женски индивиди, които се смесват само в размножителния период.
Елен лопатар (Dama dama)
В диво състояние се среща по югозападното крайбрежие на Мраморно море, южното на Мала Азия и в Северозападна Африка. В ловно-дивечови стопанства и паркове се отглежда в много европейски страни. Еленът лопатар е изчезнал от българските земи преди около десет века и едва в началото на миналия век започва аклиматизацията му. Обитава равнинни и слабо хълмисти широколистни гори с обширни поляни, като предпочита окрайнините им.
Муфлон (Ovis musimon)
Аклиматизиран в много райони на света. Днес муфлоните са разселени по почти цяла Европа, обитават Азия, Северна Америка и Аляска и Северна Африка.
Дива свиня (Sus scrofa)
Широко разпространена в Азия и Европа. У нас обитава почти цялата територия на страната.
Вълк (Canis lupus)
В миналото вълците са разпространени почти по целия свят, но днес се срещат главно в Северна Америка, Евразия и Близкия Изток. Те живеят в широк кръг природни условия – гори, тундра, тайга, равнини и планини.
Чакал (Canis aureus)
До началото на 60-те години на миналия век чакалът у нас се среща само в Странджа. Чакалът бързо зае главно равнинните местообитания у нас и разшири ареала си на запад, като в края на 90-те години достигна Словакия, Чехия, Австрия и Южна Полша.
Лисица (Vulpes vulpes)
Лисицата наричана още и “червена лисица” обитава Северна Америка и Евразия, както и части от Северна Африка.
Див заек (Lepus europaeus Pall.)
Ареалът му у нас е из цялата страна, при това от нивото на морето чак до високите части на планините. В полето това са участъци, където има оврази и обрасли с храсталак долове, ветрозащитни пояси гора или пък просто малки кории насред къра. Лозята също дават отлични условия за дивите зайци. В корените на лозите винаги растат треви и бурени, а самите високи лози дават прикритие на животинките.
Глухар (Tetrao urogallus)
Той е свързан с иглолистните и смесените гори. Макар и рядко, обитава и широколистни гори, но винаги в съседство с иглолистни насаждения. Любимите му местообитания са заравнените била и припечни склонове в по-високите части на планината, в близост до ручеи, поляни, изредени насаждения, просеки и други места, където обзорът наоколо е добър.
Гривяк (Columba palumbus)
Видът е широко разпространен в Европа, Азия и Северна Африка. В нашата страна се среща повсеместно.
Ловен фазан (Phasianus colchicus)
В диво състояние обитава обширен район от Югоизточна България до Далечния Изток (Приамурието) и Япония. На север достига до 45° с.ш. при устието на р. Усури, а на юг се среща до Иран, Афганистан, Северна Бирма и о. Тайван.
Пъдпъдък (Coturnix coturnix)
Среща се в Европа, Азия и Африка. Местността на гнездене е доста обширна – на север до Скандинавия. На запад -британските острови, на изток до Монголия, а на юг в Африка до ЮАР.Тази птица е типично полска, но в летните горещини често се среща и в планинските ливади, ниви и пасища. Пъдпъдъкът обича равен терен или полегати хълмове.
Яребица (Perdix perdix)
В България се среща повсеместно от морското равнище до високопланинските пасища. Най-многобройна е популацията й в равнинните и полупланинските райони. Предпочита обработваемите площи, разкъсани от многобройни по-малки или по-големи групи от дървесно-храстова растителност, която им служи за убежище. Обитава също така лозя, пустеещи площи и малки горички. Яребиците избягват обширните блокове, заети от монокултури. Не се срещат във вътрешността на горите.